Руските власти започнаха наказателно разследване срещу един от лидерите на видна независима група за наблюдение на избори, каза неговият адвокат в четвъртък.
Делото срещу Григорий Мелконянц, съпредседател на водещата руска организация за наблюдение на изборите "Голос", е последната стъпка в продължаващите месеци репресии срещу критици на Кремъл и правозащитници, които правителството засили, след като изпрати войски в Украйна.
Адвокатът на Мелконянц Михаил Бирюков каза пред Асошиейтед прес, че неговият клиент е изправен пред обвинения в „организиране на дейности“ на „нежелана“ група, криминално престъпление, наказуемо с до шест години затвор.
Голос не е етикетиран „нежелан“ — етикет, който според закон от 2015 г. прави участието в такива организации криминално престъпление. Но някога е бил член на Европейската мрежа на организациите за наблюдение на избори, група, която беше обявена за „нежелана“ в Русия през 2021 г.
Полицията обискира домовете на още 14 членове на Golos в четвъртък в осем различни града, руския щат съобщи агенция РИА Новости. Жилището на Мелконянц в Москва също беше обискирано и той беше отведен за разпит.
В интервю за AP в четвъртък Дейвид Канкия, член на управителния съвет на Golos, свърза натиска върху групата с предстоящите регионални избори в Русия през септември и президентските избори, които се очаква да се проведат през пролетта на 2024 г.
„Виждаме това като форма на политически натиск и опит за задушаване на нашите дейности в Русия“, каза Канкия.
Голос е основан през 2000 г. и оттогава играе ключова роля в независимото наблюдение на изборите в Русия. През годините тя се сблъсква с нарастващ натиск от властите. През 2013 г. групата беше определена като „чуждестранен агент“ — етикет, който предполага допълнителен контрол от страна на правителството и носи силни пейоративни конотации. Три години по-късно тя беше ликвидирана като неправителствена организация от Министерството на правосъдието на Русия.
Голос продължи да работи, без да се регистрира като НПО, разкривайки нарушения на различни избори, а през 2021 г. беше добавен към нов регистър на „чуждестранни агенти“, създаден от Министерството на правосъдието за групи, които не са регистрирани като юридическо лице в Русия.
Независими журналисти, критици, активисти и опозиционни фигури в Русия бяха подложени на нарастващ натиск от страна на правителството през последните години, който се засили значително на фона на конфликта в Украйна.
Множество независими новинарски издания и правозащитни групи бяха закрити, етикетирани като „чужди агенти“ или забранени като „нежелани“. Активисти и критици на Кремъл са изправени пред наказателни обвинения.
Последните останали гласове на руската опозиция са заглушени на фона на войната в Украйна
Властите също забраниха популярни социални медийни платформи, като Facebook, Instagram и Twitter, и се насочиха към други онлайн услуги със солидни глоби.
В четвъртък руски съд наложи глоба от 3 милиона рубли ($32 000) на Google за това, че не е изтрила предполагаемо невярна информация за конфликта в Украйна. Ходът на магистратски съд следва подобни действия в началото на август срещу Apple и Wikimedia Foundation, която хоства Wikipedia.
Според руски новини съдът установи, че видео услугата YouTube, която е собственост на Google, е виновна за не изтриване на видеоклипове с невярна информация за конфликта - който Русия характеризира като "специална военна операция".
(AP)
